Отвътре

С теб
се пресичаме
отвътре
на очите
в жарки
Зори
и в техните
отливи
се връщат
лъчите
на усмивки
отразени
в сините
вълни
на океани-
потънали
в сънищата
и чувайки
безмилостния
ритъм
на сърцето ти
ехтящ
на дълбоко
в душата ми
се разливам
в леговището
на жарта ти...

Забравени рими

Преглътнали
назъбените

хладини
се впускаме
до забравени
рими
припомнени
от изгарящи
рани-изгряващи
напосоки
от пробиващи
Утрини
и изпуснати
от стиснати
устни
долепени
от шепотите ни..
влизайки през
тишината
която не е сама...

Изплъзвам те..

Изплъзвам те леко
по ръба на съня
и дори губейки нещо
ще се намеря в безкрая
на заровена въздишка
и от блесналите устни
ще се опивам до извивката ти
спряла нощта
до разперването на пера
от чашата покапила
по отражения
на тръпчинките от страха
и все по-малко ще остава
до нещото скрило се в изгрева
от изтягащите се погледи на деня...

Орех

С междупръстията
на слънчевия си
сплит
целувам
всяка
твоя
гънка
отвътре
разтваряща
се в орехова
черупка
и пропукваща
надигащите се
спазми
на прилива
в слепоочията
издълбавайки
всяко
едно
препятствие
до твоя зов...
и бавно
се отлива
до началото...
от повърхности
разголващи
мистериите
до недрата
изливайки се
отново
в изворите
на ЖИВОТА...