Някъде на изток..

Между светлината,
която остана в средата
от моногамни съвпадения..
с мириса ти,
до дъното на мезансцената..
още те изпивам със спомени,
напукани от преди да те срещна..
с мирис на кехлибар и пламнало утро,
като коса разпиляна от вятъра,
някъде на изток от забравата..
по раменете ти
като настръхнал бряг по гърба ти
надолу до - де жа вю
в една мелодия..

Bloody Mary

9 грама плътно нарязана носталгия
от остатъка на деня
за онова настръхнало утро
/което все още очакваш ../
и сухо се изплъзва до дъното
от изсъхнали гърла за още..
Лютиво отварям едното си око
за да издебна проклятието..
С оцветяване на водката..
до облачно и без котва,
до корена на перата,
изскубнати от междупътието
на доматените ти устни в края,
между щрихите от себеотрицания..

Малко напукано влюбване

Малко напукано влюбване
по ръба на мислите ти..
Жадно се изплъзват миговете
от изящното изгубване..
В докосванията ти..
В това което си
и това което ме спаси..
Без въпроси и без отговори до безкрая,
който остана в миналото..
Тук и сега на хоризонта,
стопяващ всичко още по-близо..

Безмълвно

Винаги ще казвам малко,
за по-болезнено близо
и безмълвно между звездите..
Тъмно е по средата на тези мисли
докато те докосвах с дъх
в избегнатите участъци от липсите ни..

Всеки дъх

Ще се завърнем без отчаянието си
до бреговете които облизваха сушата ни,
под кожата одираща с мислите си
всеки дъх от изпепеляващи следи..

Накъде?

Накъде с тази болка в очите
разпиляна от безсънни полети..
опивам се от разпилените съдби,
в докосванията от изгорели криле
и някъде до тебе още изгарям в мечти,
сякаш прилепващи искри под зведите
и за да стопя разстоянията ни
още умирам в очите ти..

Има битки

Има битки в които умираме сами,
има битки от които не излизаме..
Има битки само заради свободата ни
и какво остава от нея в нашето презрение?..
Има битки в душите ни
и допускаме че сме били някога смели,
до всичко което още обичаме..

---

Между

Следи от зъби
и e кърваво между времето
изтичащо като потоци секунди,
до теб в изплъзваща се истина,
мятаща се от примките ни,
отлепваща слепотата
от предрасъдъците ни
и гола се излива от очите ти
в целувката на Слънчевия сплит
и между жадните сърца се изпиваме
до дъното на утрото.

/ За една Звездичица.. /

Светлини

Шепнем че сме сами
в пюрето от камъни накрая,
спомени от перата на гарвани
и нито миг от зора,
потънала между очакванията ни ..

Слепота

Откраднах слепотата ти
в мига на съня,
и петела го нямаше почти..
от диханието което разкъса изгрева..
в безбройни реки,
без мисли и нито една мечта..
Докато бродя още през теб в нощта..

Не мога да пиша..

Не мога да пиша за теб и луната..
новата ера си отиде наопаки
и вече не танцувам на светлина,
забрави ме до отаттък залеза,
от ненужното количество думи изпити до дъно!.
Без утайката от истина,
само за едно ресто..
Отчупено парче тъмнина..
свиващо се под кожата ни,
в негативи от светлина,
като за последно..

Олово

Писна ми от отраженията,
обратно в крачките ти от разстояния
и без драскотини умирам безкрайно,
в оловото пробиващо безусловно съня,
останал между времето..

Пепеляшка

И след 12 ще се шляеме
напук на онзи портокал,
от мига на росата в безвремие..
Без уловки и без корички кал,
на терасата затваряме миглите си
в перпендикулярната си усмивка, от пепел..

Почти от любов.

Нямаше прескачане на времето и нямаше завръщания , а колко щрихи избледняха и колко пъти ти забрави че ме има? Нямаше поток в тълпата и нямаше носене по течението, след болката която се топеше от вятъра, който остана безветрен в нищото..
Някъде оттатък на това което беше ти и нямаше връщане назад, като от обратната страна на Луната, като че ли познавах страховете ти, обратно на времето.. Тик-так, тук и сега, нали? После не съществува... Може би? Само ти и аз знаем това, та нали от него сме произлезли... Почти от любов, или винаги?..