Между светлината,
която остана в средата
от моногамни съвпадения..
с мириса ти,
до дъното на мезансцената..
още те изпивам със спомени,
напукани от преди да те срещна..
с мирис на кехлибар и пламнало утро,
като коса разпиляна от вятъра,
някъде на изток от забравата..
по раменете ти
като настръхнал бряг по гърба ти
надолу до - де жа вю
в една мелодия..
която остана в средата
от моногамни съвпадения..
с мириса ти,
до дъното на мезансцената..
още те изпивам със спомени,
напукани от преди да те срещна..
с мирис на кехлибар и пламнало утро,
като коса разпиляна от вятъра,
някъде на изток от забравата..
по раменете ти
като настръхнал бряг по гърба ти
надолу до - де жа вю
в една мелодия..
Тук някак по-спокойно от блог.бг. А и всеки блог е уникален с интерфейс-а си... Не е и пренаселено от коментатори, с които да се влиза в постоянен диалог, мен това доста ме уморява...
ОтговорИзтриванеПоздрави, Миленски :)