9 грама плътно нарязана носталгия
от остатъка на деня
за онова настръхнало утро
/което все още очакваш ../
и сухо се изплъзва до дъното
от изсъхнали гърла за още..
Лютиво отварям едното си око
за да издебна проклятието..
С оцветяване на водката..
до облачно и без котва,
до корена на перата,
изскубнати от междупътието
на доматените ти устни в края,
между щрихите от себеотрицания..
Няма коментари:
Публикуване на коментар