Нямаше прескачане на времето и нямаше
завръщания , а колко щрихи избледняха и колко пъти ти забрави че ме има?
Нямаше поток в тълпата и нямаше носене по течението, след болката която
се топеше от вятъра, който остана безветрен в нищото..
Някъде оттатък на това което беше ти и нямаше връщане назад, като от
обратната страна на Луната, като че ли познавах страховете ти, обратно
на времето.. Тик-так, тук и сега, нали? После не съществува... Може би?
Само ти и аз знаем това, та нали от него сме произлезли... Почти от
любов, или винаги?..
Няма коментари:
Публикуване на коментар