Някъде на изток..

Между светлината,
която остана в средата
от моногамни съвпадения..
с мириса ти,
до дъното на мезансцената..
още те изпивам със спомени,
напукани от преди да те срещна..
с мирис на кехлибар и пламнало утро,
като коса разпиляна от вятъра,
някъде на изток от забравата..
по раменете ти
като настръхнал бряг по гърба ти
надолу до - де жа вю
в една мелодия..

Bloody Mary

9 грама плътно нарязана носталгия
от остатъка на деня
за онова настръхнало утро
/което все още очакваш ../
и сухо се изплъзва до дъното
от изсъхнали гърла за още..
Лютиво отварям едното си око
за да издебна проклятието..
С оцветяване на водката..
до облачно и без котва,
до корена на перата,
изскубнати от междупътието
на доматените ти устни в края,
между щрихите от себеотрицания..

Малко напукано влюбване

Малко напукано влюбване
по ръба на мислите ти..
Жадно се изплъзват миговете
от изящното изгубване..
В докосванията ти..
В това което си
и това което ме спаси..
Без въпроси и без отговори до безкрая,
който остана в миналото..
Тук и сега на хоризонта,
стопяващ всичко още по-близо..

Безмълвно

Винаги ще казвам малко,
за по-болезнено близо
и безмълвно между звездите..
Тъмно е по средата на тези мисли
докато те докосвах с дъх
в избегнатите участъци от липсите ни..

Всеки дъх

Ще се завърнем без отчаянието си
до бреговете които облизваха сушата ни,
под кожата одираща с мислите си
всеки дъх от изпепеляващи следи..

Накъде?

Накъде с тази болка в очите
разпиляна от безсънни полети..
опивам се от разпилените съдби,
в докосванията от изгорели криле
и някъде до тебе още изгарям в мечти,
сякаш прилепващи искри под зведите
и за да стопя разстоянията ни
още умирам в очите ти..

Има битки

Има битки в които умираме сами,
има битки от които не излизаме..
Има битки само заради свободата ни
и какво остава от нея в нашето презрение?..
Има битки в душите ни
и допускаме че сме били някога смели,
до всичко което още обичаме..

---