Малко напукано влюбване
по ръба на мислите ти..
Жадно се изплъзват миговете
от изящното изгубване..
В докосванията ти..
В това което си
и това което ме спаси..
Без въпроси и без отговори до безкрая,
който остана в миналото..
Тук и сега на хоризонта,
стопяващ всичко още по-близо..
Няма коментари:
Публикуване на коментар