Изплъзвам те..

Изплъзвам те леко
по ръба на съня
и дори губейки нещо
ще се намеря в безкрая
на заровена въздишка
и от блесналите устни
ще се опивам до извивката ти
спряла нощта
до разперването на пера
от чашата покапила
по отражения
на тръпчинките от страха
и все по-малко ще остава
до нещото скрило се в изгрева
от изтягащите се погледи на деня...